TILIO TILEV
Tilio Tilev naciò el 14 de marzo de 1960 en la ciudad de Stara Zagora, Bulgaria, nombrada ¨ciudad de los poetas¨. El es autor de los poemarios: ¨Tiempo fuera de la temporada¨(1992),¨ El sueño de la inteligencia¨(1999), ¨Una octava encima de la lluvia¨(2002), ¨Rey Artur y mis otros hermanos¨(2008), ¨Versos para consagrados¨(2012).
Trabaja como redactor del periodico universitario de la ciudad de Plovdiv
Тильо Тилев е роден на 14 март 1960 г. в Стара Загора. Автор е на стихосбирките „Извънсезонно време“ (1992), „Сънят на разума“ (1999), „Една октава над дъжда“ (2002), „Крал Артур и другите ми братя“ (2008), „Стихове за посветени“ (2012). Работи като редактор на вестник „Пловдивски университет“.
Poemas traducidos al español por Violeta Boncheva
ALEJAMIENTO
Yo no me regreso,
ya solo voy.
Sobre la cumbre de mi día
se quedó poca luz.
En su respiro hay un coro
de ángeles.
Oh, corto día,
que cante la luz
hasta que los ángeles
partan conmigo.
Al prof.Nicola Balabanov – para la luz de la amistad silenciosa
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Аз не се завръщам,
вече само си отивам.
На върха на моя ден
остана малка светлина.
В дъха й – хор от ангели.
О, кратък ден,
нека светлината пее,
докато ангелите тръгнат с мен.
На проф. Никола Балабанов – за пеещата светлина
на мълчаливото приятелство
CICLO
¿A dónde van las mariposas?
Y mis amigos vagabundos
con los que hemos sobrevivido
tantas fiestas
¿a dónde pasan?
Mis amigos – borrachos alucinantes
de almas alfabetizadas,
se han perdido en el oscuro.
De horizonte a horizonte
pero, en los libros de supervivencia
falta esta parte.
Durante la primavera
las mariposas regresaran
pero, mis amigos se perdieron.
A Grisha Trifonov – guía en los ciudades, donde no estamos
КРЪГОВРАТ
Накъде отлитат пеперудите?
И моите приятели безделници,
с които живяхме толкова празници,
накъде отминават?
Моите приятели –
светли пияници с грамотни души,
се изгубиха в тъмното.
От хоризонт до хоризонт
приижда сълза,
а в учебниците по оцеляване
липсва точно тази глава.
Напролет пеперудите ще се върнат,
а моите приятели
се изгубиха...
На Гриша Трифонов –
водач в градовете, където не сме
TRES ESBOZOS DE HISTORIA
¿Quién puede entrar
y salir del recuerdo?
¿Quién puede quitar el polvo
de las tablas de los estantes
de la historia
y ordenar de nuevo sus tomos?
***
Entre allí y aquí,
entre entonces y ahora,
siempre hay una palabra más
o una palabra menos,
la que se convierte en historia.
***
Asusta el silencio de la gente,
la sangre de la cual canta
durante los desfiles,
hasta que nosotros probemos
salir de los burdeles
de la publicidad,
hasta que nos preguntemos desesperadamente:
¿Еn los ojos de quién pondremos
nuestras palabras
y gestos
para que sean como unas víctimas?
Nosotros – de la sangre muda.
A Hristo Karastoyanov - historico naivista y narrador
de historias maravillosas
ТРИ ЕТЮДА ПО ИСТОРИЯ
Кой може да влиза
и да излиза от спомена?
Кой може да забърше праха
от лавиците на историята,
да пренареди томовете й?
* * *
Между там и тук,
между тогава и сега
винаги има
една дума в повече
или една дума по-малко,
която се превръща
в история.
* * *
Плаши тишината на хората,
чиято кръв пее на парадите,
докато ние опитваме
да излезем от публичните домове
на публичността,
докато отчаяно се питаме
в чии очи ще положим
своите думи и жестове,
за да бъдат равни на жертвени?
Ние – с онемялата кръв!
На Христо Карастоянов – историк наивист
и разказвач на прекрасни истории
LLEGA LA PRIMAVERA
Recuerdo
de un pasado sin historia
está tu voz
en este espacio,
que hace mucho tiempo
no pertenece a nadie.
La oscuridad de la ausencia...
Lluvias sin nombres,
sin nombres sobre los labios...
En el silencio de plata
de lilas secas.
¿Cómo podrás reanimar
tu vida anterior
si no existe la gente-ave?
A Rumen Denev – grabador de poesía
y uno de la gente – ave de mi vida
ЗАПРОЛЕТЯВАНЕ
Спомен
за минало без история
е гласът ти
в това пространство,
което отдавна е ничие.
Мракът на отсъствието...
Дъждове без име,
без име върху устните...
Сред скръбната тишина
на изсъхнали люляци
как да съживиш
своя предишен живот,
ако ги няма хората-птици...
На Румен Денев – гравьор на поезия
и един от хората-птици в живота ми
EL JINETE
No empieces a cubrirme de preguntas,
la crónica del día se acabó.
El canalón del tiempo es ruidoso,
las estrellas y viajeros corren,
los besos de Judas,
risas, uñas de azores.
No matan a los jinetes viejos,
no, bajo el sol de agosto
se hacen más solitarios
bajo sus tristes sombreros,
hechos de paja para ahogados.
¿Y quiénes salvan
la luz o a ellos mismos?
Enséñame
que en el espacio herido
hay palabras como hogar
que no acaban de puntos suspendidos.
A Veselin Stoyanov – un caballero en el mundo de amor
Е З Д А Ч Ъ Т
Не ме засипвай с въпроси,
хрониката на деня приключи.
Улеят на времето е грапав –
звезди и пътища се стичат,
целувките на юди,
усмивки с ястребови нокти.
Не убиват
старите ездачи,
но под слънцето на август
стават по-самотни
в тъжните си шапки,
направени от сламки за удавници.
И кого спасяват –
светлината или себе си!
Покажи ми,
че в нараненото пространство
има думи като дом,
които не завършват
с оловно многоточие.
На Веселин Стоянов –
un caballero en el mundo del amor
.
No hay comentarios:
Publicar un comentario