miércoles, 29 de diciembre de 2010

ANTON BAEV [2.722]


Anton Baev 

(1963) es autor de seis libros de poesía, una novela y un libro de fragmentos filosóficos.


Nace en la ciudad de Plovdiv, la segunda ciudad más grande de Bulgaria y se graduó en la Escuela de Inglés. Baev tiene una licenciatura en Literatura en la Universidad de Plovdiv. Trabajó como bibliotecario, periodista, columnista, observador político exterior. A partir de 2000 Anton Baev es editor en jefe de Maritsa, el mayor diario regional en Bulgaria, publicado en Plovdiv.

Su primera colección de poesía Señales (1988) fue galardonada con el premio Nacional de debut literario. Le sigue por la parte de atrás de la Oscuridad (1991), El Jinete, La Noche y el desierto (1995), La Crucifixión de Odaegithrie (1998).

Los críticos definen su colección de poemas seleccionados The Whole World y otros libros apócrifos (2002) como el primer intento de toda la literatura para la fijación de un modelo de civilización en la poesía nacional búlgara con el Mediterráneo como centro cultural. Algunos comparan su poesía con el ejemplo cultural del gran Kavafis.

En 2004 Anton Baev publicó su más reciente colección de poesía Los Dones del Mundo.

Anton Baev es el autor de la novela de los estadounidenses (1997) y el libro de fragmentos filosóficos Arca de Noé (1999). Su último trabajo es un libro de historias cortas, mujeres y los planetas, traducida en turco.

Algunas de las obras de su poesía se traducen en Ruso e Inglés.





TODO EL MUNDO
A Vesi

El marido regresa del mercado y
¿qué trae en su bolsa?
Naranjas de Pirea,
uva seca y dátiles de Chipre,
limones de Egipto
y polvo negro de Iritrea.

A lo mejor ha puesto
más de dos platos de arroz de Vietnam
nuez de India,
caja de jabanos
y un puñal de Andalucía.

En el fondo de la copa,
botella de tequila de Mèxico, veladora,
una conserva de maíz de Amèrica,
Paquete de azzúcar de Brasil…

Pero hay café de Ecuador,
tè de China
y un manojo de plátanos de Colombia,
un elefante tan pequeño
de la Costa de marfil,
tan sόlo suhci de Japόn
aún media langosta,
pescada por los pescadores
de Puerto rico…

Anda el marido,
doblado del peso de la bolsa.
Sobre su hombro esta un papagayo encaramado
de Indonesia
y èl apretaba un libro de Irlanda.

Una bolsa del mercado es bastante
poner en su fondo todo el mundo.
¿ què necesitas?
A lo mejor de un beso en la entrada
antes de tomar la bolsa
y abrir el libro.




LAS TEMPORADAS BǓLGARAS

Este año el invierno tardό
y la primavera no vino,
no hablemos del verano.

Tan sόlo el otoño se ha retenido
como un enfermo mortal
sobre la cama
sin fuerzas ni siquiera de morir



NEFERTITI



A Antonia

Así, como estas, durmiendo
entre mis brazos
¿dónde estás viajando en tus sueños?
Te sientes tranquila,
hayas atravesado a nado los Dardaneles
y entre los restos de Troya te paseas.

Es tan caluroso
y tú no necesitas las sandalias tuyas.




PLOVDIV


M℮tamorfosis para Dobromir

Estoy andando por la ciudad
como si no fuera mía,
con la que nada me une.

Se fueron mis amigos,
incluso mis enemigos se fueron.
Sobre el empedrado cae la lluvia.
Las acacias se llenan de jugo.
Toma y come del tiempo ya terminado,
ponte la vestidura blanca,
de nuevo en el nombre del amor,
aunque estè acabado.

Sièntate debajo del alero,
acaricia tiernamente los gorriones mojados.
Dormir bajo del sol del otoño
es maravilloso…

Y me pregunto:
¿Por qué es necesario despertarme
si no espero a nadie?

Lo trazado con anterioridad se ha cumplido.
Es simplemente recoger con huecos de las palmas
cosas terminadas…

¡Ay, aquella luz se queda!

Estoy en un sitio
como sèptima colina.





LA BIBLIOTECA DE ASURBANIPAL

Esta es la crόnica del mundo pequeño
Bodler

Arreglar las bibliotecas
es como si ejercitaras de un modo
callado y modesto
el arte de la critica - dice Borjes,
pienso en ¨Junio 68¨.
Estoy a lo mejor de acuerdo con èl.

¿Qué le obligό al último emperador de Asiria
[en un destino parecido hay más historia que en otros].
a escribir salmos, canciones del corazόn
Y entregar las crόnicas a otros
aunque sean más hábiles escribientes?

Entre las toneladas de polvo y ceniza
sobre las estanterías,
entre los cascos rotos y azulejos,
entre las espadas oxidadas y lanzas,
en el fondo de Ninevia destrozada
¿Qué nos dicen los pergaminos?

Los autores de encargo describen
las marchas, las batallas y sitios de fortalezas,
a veces rebeliones en guarniciones.
[Aunque no haya nada de malo en lo que se trata
de las cargas . allí no descubrimos mucho.]

Acá y allá son dibujados los leones perseguidos
[las gacelas son demasiado interesantes]
siempre coloridos y heridos
[pero no nos dirán nada la última caza].

Totalmente diferente es con los salmos
[a pesar de que sόlo arreglarlos es crítica de sentimiento].
el enigma está en el tiempo mismo de la inscripciόn.

No se si el emperador hubiera tendido la mano
hacia la hoja
antes de marcharse a lo lejos
o regresar de cualquier triunfo.

La historia pasa por alto
los problemas más importantes¡
Salmansar, Sinaherib, Asarhadon –
¿Qué ha quedado salvo unas crόnicas ingenuas?
¿si hubiera comprendido
el último imperador?

[La riqueza amarga mucho
Cuando no es compartida].

Traducción de Violeta BONCHEVA




Библиотеката на Ашурбанипал

Това е летописът на този малък свят
Шарл Бодлер

Подреждането на библиотеки е като да упражняваш
по мълчалив и скромен начин
изкуството на критиката – казва Борхес, мисля, в „Юни ‘68”.
Тук бих се съгласил със него.

Какво ли е накарало последният владетел на Асирия
[в подобна участ има повече история, отколкото у други]
да пише псалми, песни за сърцето,
а да поръчва летописите на други,
макар и по-изкусни писари?

Сред тоновете прах и пепел по лавиците,
сред изпочупените шлемове и плочки,
ръждясалите мечове и копия
на дъното на разрушената Ниневия –
какво ни казват тези пергаменти?

Поръчковите автори описват
все походи и битки, и обсади
на крепости; понякога метежи в гарнизоните.
[Макар да няма нищо лошо във поръчките,
нам няма да открием много.]

Тук-там са нарисувани преследваните лъвове
[газелите са твърде интересни] – 
все ярко оцветени и ранени.
[Но няма да ни кажат повече, отколкото самият лов.]

Съвсем различно е при псалмите.
[Дори самото им подреждане е вече критика на чувството.]
Загадката им е в самото време на написване.

Дали владетелят посягал е към листа,
преди да тръгне на поредния си поход
или на връщане от някоя победа?

Историята подминава най-важните въпроси.
Салманасар, Синахериб, Асархадон –
какво оставили са те, освен наивни летописи?

Това ли е разбрал последният голям владетел?
[Така горчи богатството, когато не е споделено.]



Целият свят
На Веси

Мъжът се връща от пазар
и в чантата какво ли носи?

Портокали от Пирея,
стафиди и фурми от Кипър,
лимони от Египет
и черен прах от Еритрея.

А може би е сложил още
две купички ориз от Виетнам,
индийско орехче,
кутия пури от Хавана
и сребърна кама от Андалусия.

На дъното на чашата – шише
текила от среднощно Мексико,
консерва царевица от Америка,
пакетче захар от Бразилия...

Но има също
кафе от Еквадор,
китайски чай и сноп
банани от Колумбия
и някакво миниатюрно слонче
от Брега на слоновата кост,
и суши от Япония,
и даже половин омар,
уловен край Порто Рико
от рибарите...

Мъжът върви, от чантата приведен.
На рамото му кацнал папагал
от Индонезия,
а той под мишница е стиснал
една ирландска книга...

Една пазарска чанта стига
да побереш половината свят.
А какво ти трябва за целия?

Може би една целувка на прага,
преди да поемеш чантата
и разтвориш книгата.

Заповядай половината свят,
дай ми другата половина.



Пловдив

Преображение за Добромир

Вървя през този град като през чужд.
И вече нищо с Пловдив не ме свързва.
Отидоха си моите приятели...
И даже мойте врагове си тръгнаха
след тях. По калдъръма капе дъжд.
Налети са до пръсване салкъмите.
Вземи и яж от свършеното време
и облечи си белите одежди
пак в името на любовта, макар 
и свършена. Седни под тази стряха
и погали с ръце врабците мокри!
Под есенното слънце да заспиш
е хубаво... И питам се защо
да се събуждам, щом не чакам никого?
Предначертаното се случи! Толкова
е просто да събираш в шепи свършени
неща... Ах, тази светлина остава!

Стоя подобно седми хълм в града.



Български сезон

Тази година зимата закъсня
и пролетта не дойде,
да не говорим за лятото.

Само есента се задържа
като смъртноболен на одъра –
без сили дори да умре.



Нефертити
На Антония

Тъй както спиш в ръцете ми,
къде ли в сънищата си пътуваш?
Спокойна си, преплувала си Дарданелите
и сред останките на Троя се разхождаш.

Тъй топло е, че нямаш нужда от сандалите,
нозете ти усещат пясъка на вековете
и тъй е хубаво – не ти се иска никога
да се завърнеш ти обратно.

„Татко –
ще кажеш ти в съня си, – аз съм
самата Нефертити” ... И ще трябва
главата ти красива да изпиша
с последни думи върху пясъка
на вековете...





.

No hay comentarios:

Publicar un comentario en la entrada