BINA KALS [13.632]

Bina Kals 

Nacida en la ciudad marítima de Burgas (Bulgaria) -centro cultural búlgaro, cuna de varios poetas destacados. Sus versos se publican en las ediciones periódicas, colecciones, revistas electrónicas…Una parte de su obra poética ha sido traducida al ruso, italiano, francés, turco y serbio. Entre sus libros de poesía, están: “Agua alta” (2007) y “12 horas Santorini” (2014). Bima Kals es miembro de la Union de escritores bulgaros y del Movimiento Poetas del Mundo

TIERRA REPENTINA

No puedes devolver el agua

la que pasa entre los dedos

no ves la semilla

la que adorna mi piel

corren por la hierba de los años

en aquella isla tras de una roca

en la choza de la felicidad

fui muy lejos

Te di un pez

no para usarlo de rabo

sino soportar el peso del enganche

hasta que los piñoneros

se despidan con el ocaso

hasta que el hambre grite detrás de mí

yo la tierra repentina

altamente sobre el mar

agito configuraciones

ВНЕЗАПНА ЗЕМЯ

не можеш да върнеш водата

която минава през пръстите

не виждаш семената

които боготворят кожата ми

тичат по тревата на годините

на онзи остров зад една скала

в колибата на щастието

отидох много далеч

подадох ти риба не за стръв

а да издържиш тежестта на вкопчването

докато пинии се сбогуваха със залеза

докато гладът викаше след мен

аз внезапната земя

високо над морето

замахвам с очертания

DIVINIDADES MUDAS

Bajo ese puente las olas se cruzan

como una membrana de huevo

y con sus dientes de leche

marea estratifica

un cinturόn de algas de gelatina.

La orilla coge el eco y envía lenguaje

de salvamento.

Ahoga placenta empapada del mar.

Y con fracasos directos

la paciencia de las hélices seduce.

Por el tiempo peligroso de la estepa rodeada

de tiempos milénicos se despierta

la quietud del faro,

tan lejos de la imaginaciόn

de la efímera sin labios.

¿Y por qué me acuerdo de aquella dura supersticiόn?

Una salamandra arrastrada

convertida en fuego

pero solo piedras

apoyan a las majestades melancόlicas

de divinidades mudas

НЕМИ БОЖЕСТВА

Под този мост вълните се пресичат

като яйчена мембрана,

с млечните си зъби прилив напластява

желиран агар от водорасли.

Брегът улавя ехото и изпраща морза за спасение.

Потъва просмукана плацента на морето

и с челни сблъсъци търпението на витлата изкушава.

В опасната игра на тази обградена степ

от микенско време се пробужда

неподвижността на фара,

така далеч е от представата на еднодневката безустна

и защо сега си спомням онова упорито суеверие –

премазан саламандър, превърнал се във огън,

но нали с него само пиластри

поддържат меланхоличните величия на неми божества.

AMNESIA DE SATURNO

No podría imaginarme

cualquier culpa mejor,

aire más caliente para alzarme

lejos hacia otras direcciones

sonorisando la garganta del cráter,

lejos de relámpagos,

clavando ancla sobre el humus,

hipado de su esfuerzo.

Causo a media edad mis respiros,

compatibles con troncos poseídos, temores,

sentido de debilidad

cuando vomitan sόlo raices.

Estoy tapando mis orejas

a aquellos caminos

que me causan alergias.

Nubes me inundan de varias formas,

reparten jardines

cargados de enfermedad marina.

Estamos silenciosos ante el mar

porque lo oye todo.

Estoy callada

porque soy agua caliente y fría

para la tierra sísmica.

САТУРНОВА АНАМНЕЗА

Не бих могла да си измисля по-добра вина,

по-горещ въздух, с който да се издигам;

далеч от посоки,

озвучаващи гърлото на кратер,

далеч от светкавици,

забили котва върху кумус,

хълцащ от напрежението им.

Причинявам средната възраст на въздишките си,

Съвместими с дънери, притежаващи страх,

Чувство за слабост, когато повръщат само корени.

Запушвам си ушите за пътища,

Които ми причиняват антигени.

Облаци ме наводняват различно,

Раздават градини,

Претоварени с морска болест.

Мълча пред морето,

защото е чувало всичко.

Мълча,

че съм гореща и студена вода

за сеизмичната почва на инстинктите.

Cada Domingo de Ramos

cambio el sauce marchito

del icono de mi Dios

por un ramo fresco

y rocío festivo

recogido en la mañana.

¿Acaso en el amor no es así?

¿Cuánto tiempo soportarán

nuestros laureles?

Всяка Цветница

сменям старата върба

от иконата на моя Бог

със свежа клонка

и празнична роса,

полепнала със утро,

нима и в любовта

не е така,

колко издръжливи

са старите ни лавни?

—————————————

Traduccion directa del búlgaro: Violeta Boncheva

http://www.crearensalamanca.com/