domingo, 24 de abril de 2011

MAGDALENA BOYADZHIEVA [3.747]


MAGDALENA BOYADJIEVA (MAGI BO)


Magdalena BOYADJIEVA  (Bulgaria). Se graduó en la Academia de Bellas Artes de Veliko Tarnovo (Bulgaria).

Ha trabajado en la ilustración y presentación del Libro de la Academia de Bellas Artes "Nicolay Pavlovich" en Sofía / Bulgaria. Ha publicado y ilustrado libros y también narraciones en muchos periódicos y revistas en Bulgaria. 

Ha realizado 10 exposiciones individuales en Bulgaria, Alemania y España. 

En el año 2000 publicó en Bulgaria el libro "LOS DÍAS DE LA GENTE” cuentos y poemas,  ilustrado por la artista.

En el año 2010 ha publicado su libro poético "FUERA DE LA ESFERA DEL RELOJ" ilustrado por ella misma. El libro esta conectado mediante la palabra e imagen con el gran artista español, Salvador DALÌ. El libro poético ya es propiedad del Nuevo Museo de Salvador Dalí en St. Petersburgo/ Florida / Estados Unidos y está a disposición de los lectores de la biblioteca del museo. 

Su tercer libro "A TRAVES DE LA LUPA DEL TIEMPO" publicado en Bulgaria en EL 2016,  de nuevo esta ilustrado por la autora.

Desde el año 2002 vive y trabaja en España, en Denia/Alicante. 

Poemas de Magdalena Boyadjieva están publicados en la revista cultural "Arte Fenix" /España.

Su poema "Caballero del Tiempo" esta premiado en el concurso de Centro de Estudios Poeticos en el año 2015.

Magdalena Boyadjieva es miembro de la Asociación de los poetas y artistas de Marina Alta en Denia /Alicante / España. 
                  
Магдалена БОЯДЖИЕВА е родена в гр. Ямбол. Завършила е изобразително изкуство във Великотърновския университет, специалност графика.
                
Специализира илюстрация и оформление на книгата при Акад. Румен Скорчев във ВИИИ „Николай Павлович”, София.
              
Участва в международни и национални изложби. Илюстрира книги и разкази в България и Испания. От 1995 г. e член на СБХ.
                
Има деcет самостоятелни изложби в България, Германия и Испания.
                
На последната й самостоятелната изложба в Дома на Културата в   Аликанте, Испания /2012/ до всяка една от картините й, е окачено и нейно стихотворение, преведено на испански, по което е рисувана картината.
                
Има две издадени стихосбирки: „Дните на хората” (изд.къща "Сребърен лъв" София 2000) и „Извън циферблата” (изд."АТОН" София 2010) илюстрирани от нея.
                 
Чрез образ и слово, втората стихосбирка е свързана с гениалния испански художник Салвадор Дали и е притежаниe на новооткрития музей на Дали в Сейнт Питърсбърг, Флорида, САЩ, както и в музея на Салвадор Дали във Фигерaс, Испания.
                
Магдалена Бояджиева е член на Асоциацията на испанските художници   и поети в област Марина Алта / Associacio d,Artistes de la Marinna Alta/
                          
През 2014 е представена на страниците на испанското списание за изкуство и култура Arte Feniх, със свои стиховеи картини.
                
През 2015 г. стихотворението й "Caballero del Tiempo" (Рицар на времето) е отличено c трета награда в конкурс на "Centro de Estudios Poéticos" Испания.
                 
Третата й стихосбирка "През лупата на времето" 2016 отново е илюстрирана от авторката.
                 
Магдалена Бояджиева живее и работи в Испания от 2002.





EL HOMBRE INVISIBLE
Dedico este poema a S. Dalí
y su cuadro "El hombre invisible"


Еl enigma de mis sueños
es un hombre invisible,
que tiene ropa de viento
y sonrisa de lluvia.

El me descubre en el futuro
soñando con la mujer,
que tiene la piel de perla
y los ojos de miel.

Su tristeza se cambia
por anhelo de lluvia.
Dedos tiernos de plata
sobre cuerdas nocturnas...

El es eterno como el mar,
viento, ola tormenta,
el relámpago en el cielo,
la corriente alterna.

En mis sueños esta presente
un hombre invisible,
por el cual me despierto siempre
con el presentimiento de lluvia...


НЕВИДИМИЯТ МЪЖ


Посвещавам на Салвадор Дали
за картината му "Невидимият мъж"


Той е енигмата от съня ми
онзи невидим мъж,
който има дреха от вятър
и усмивка от дъжд...

Той ме открива отново във времето
в спомена за жена,
която има кожа от перла
и очи на луна.

Тъгата й се превръща
във копнеж по дъжда.
Пръстите му са сребърни.
Облачна е нощта.

Той е безкраен като морето-
буря, вятър, вълна,
светкавицата в морето,
кратък миг тишина.

Всяка вечер в съня ми присъства
един невидим мъж,
който ме кара да се събуждам
с предчувствието за дъжд.




RECUERDAS UNA ROSA- dijiste tú
emborrachado de mi cuerpo.
Y me arrancaste de mi alma
tocándome como un florero.

Ahora estoy muerta- te díje desesperada,
pero ni siquiera lo notaste.
La sangre de la rosa se durmió
bajo sus propios pinchos clavada...


НАПОМНЯШ РОЗА
- каза ти
опиянен от аромата.
И ме откъсна от душата ми,
докосвайки ме като ваза.

Сега съм мъртва- казах в мрака,
но ти дори не забеляза.
Кръвта на розата заспа
под остри тръни приласкана.


EL VERDE SILENCIO

de las palmeras
abraza la tarde dormida
y ella sueña
sus sueños verdiazules,
en que se miran mis pensamientos.
Hoy. A las tres.
Hace calor.
El mar se estira
y en frente
un hombre lo mira, lo mira...


ЗЕЛЕНОТО МЪЛЧАНИЕ

на палмите
прегръща спящия следобед.
Днес той сънува
огледално- сини сънища,
в които се оглеждат мислите ми
в три без пет. Горещо е.
Морето се протяга, а отсреща-
един човек продава сладолед...


LAS PALMERAS esta tarde
me parecen dibujadas con pincel,
y el cielo tan cubierto
con las nubes esponjosas
me recuerda a un cuadro,
a un cuadro de oleo.
Escucho mis pensamientos
en el silencio.
Hoy. A la madrugada.
El mar tiene color de plomo.

АХ, ТАЗИ СУТРИН палмите
са сякаш нарисувани със четка
и небето покрито
с облаци в мастилно- синьо
напомня на абстрактна живопис !
Дочувам мислите си в тишината.
На разсъмване
оловно сиво е морето.

Pintura de MAGDALENA BOYADZHIEVA



EN EL OJO DEL TIEMPO


Dedico este poema a Salvador Dalí, marqués de Pubol
y sus obras „ La persistencia de la memoria „
(o “Los relojes blandos„ y “El tiempo derretido„),
”En búsqueda de la cuarta dimensión „
“Dos cabezas llenas de nubes„ y “El hombre invisible „
El tiempo es blando como el queso.
Dalí lo unta sobre el pan.
¡ Come, marqués ! ¡ Que te acuerdes !
Aún para mi es temprano nacer.

El tiempo es blando en la esfera.
Huele a moho y soledad.
¿ Marqués, me oyes ?
Te llamo de dentro –
Desde el vacío de un reloj.

El reloj llora – de mi tristeza.
Estoy encerrada en esta máquina.
Estoy en el ojo del tiempo, marqués.
Yo soy su lágrima.

Aún estoy dentro – un embrión pequeñito.
Soy como una perla de luz.
Quizás por eso adoras los huevos
Pero tu Gala no sabe, ¿ verdad ?

Está oscuro. Gira el tiempo.
Aún para mí es temprano nacer.
Hasta entonces vendré en tus sueños.
La llave esta a la costa del mar.

Yo soy un verso de un poema
Y abriré por la noche la puerta.
Despertando mañana con Gala
Vas a comerte asombrado un huevo.



2

Antes yo fui tu musa de lava.
Ahora soy una mujer en la playa.
Yo soy la lluvia, nubes, la niebla
Tú – el crepúsculo en mi alma.

¿ No lo recuerdas ? Eres el mar.
Yo soy tu alma amarga y salada.
Yo convertí las agujas en remos,
para que pueda más pronto llegar.

Los relojes contigo se derriten en gotas.
El tiempo trepa en el pasado.
Yo estoy en el futuro, marqués.
El tiempo aquí tiene puntas agudas.

Mi alma toca con ternura la cáscara.
Se parece a un caracol dorado.
Luego, tímida, se asoma -
una llave de sol, un brillante milagro.

Por fin estaba fuera del huevo,
fuera del este maldito reloj.
Había nacida en la playa vacía
desnuda y virgen- frente al mar.

Nací para borrar el tiempo.
Ya no existe entre nosotros.
El genio loco se comió el tiempo
Yo lo convierto en costa y mar.
Посвещавам на Салвадор Дали-Маркиз де Пубол
и неговите картини : „Настойчивостта на спомена“ или
/„Меките часовници“ и „Разтопеното време“ /
„В търсене на четвъртото измерение“
„Две глави пълни с облаци“
„Невидимият мъж“



В ОКОТО НА ВРЕМЕТО


/ Поема /

Меко е времето - като сирене.
Дали го размазва с нож във ръка
Изяж го, маркизе ! За да си спомниш!
Още е рано да се родя.

Меко е времето в циферблата.
Мирише на мухъл от самота.
Чуй ме, маркизе ! Гласът ми те вика
от камамберната пустота.

Плаче часовникът – от тъгата ми.
Гледаш към него замислен в нощта.
Аз съм в окото на времето ,скъпи.
Аз съм неговата сълза.

Аз съм в часовника-малък зародиш,
напомнящ перла от светлина.
Ето защо обожаваш яйцата.
Твоята Гала не знае това.

Тъмно е вътре.Въртят се стрелките.
Трябва да чакам да се родя.
Но дотогавд ще идвам в съня ти
и ще оставям ключа на брега.

Ще се превърна в стих от поема
и ще отклю чвам нощем врата.
Ти ще се будиш сутрин до Гала
и ще закусваш учуден с яйца.


2

Аз съм твоята муза от лава.
Скръбта ме превърна в твърда скала.
Аз съм облаците, небето-
ти си спомена за дъжда...

Нима забрави? Ти си морето.
Аз съм солената ти душа.
За да мога да стигна до тебе,
превърнах стрелките в бързи весла.

При теб циферблатите бавно се стапят.
Времето в миналото пълзи.
Аз съм в бъдещето, маркизе.
Времето тук е с остри ъгли.

Душата ми нежно докосна пространството
подобно на охлюв със златни рогца.
После подаде се плавно от тялото-
Ключ сол изваян от светлина.

Тогава разбрах, че съм вън от яйцето,
вън от проклетия циферблат.
Стоях пред морето- гола и девствена.
Бях се родила на пустия плаж.

Родих се, за да изтрия времето.
Няма го времето между нас.
Лудият гений изяде времето.
Аз го превърнах в море и бряг.

TORERO DEL TIEMPO                                                                                  

Yo viajo por  muchas realidades
adelante en el  futuro,
hasta que se convierte en un recuerdo
y me lleve junto a ti.

Tú me buscas por los espacios
donde no he nacido,
convirtiendo las agujas en lanzas
penetras el tiempo herido...

Yo encierro el tiempo en verso
como toro en un soneto,
para que puedas hoy encontrarme
en las rimas de un poeta.

Cuando hago un paso hacía ti,
el pasado esta oscuro.
Cuando miras por la nube en mi,
llueve en el futuro...

Y nos queda solo soñar,
soñar uno con otro,
por laberintos de sendas lunares
como perdidos monstruos,

en nuestros recuerdos de vientres maternos
cósmico- virtuales,
incrustados en sueños de rocas
sísmico- inmortales.

Nuestro amor es materia oscura
absorbiendo todos y todo,
codificado en el universo
como peligro oscuro.

Maldito seas por irte de mi
convirtiéndome en poeta,
dejándome escribir 
con hielo y fuego las letras.

Me dejaste buscándote 
removiendo cielo y tierra,
y desmoronaste mi alma
como el mar la arena...

Maldito seas por olvidar
la llave en la orilla
y me dejaste en la esfera
de un reloj- matador de los días.

Recuerda, recuerda, recuerda el sueño:
en un reloj de arena se duerme...
una lagrima pura, gota marina,
ya es el tiempo que nazca en rima.

Tu eres el torero de mi corazón.
El tiempo- un toro enfurecido.
La rosa sangrante es mi corazón.
El universo-  una corrida.



ТОРЕАДОР НА ВРЕМЕТО

Аз пътувам в много реалности
в бъдещето напред,
докато то се превърне в спомен
и отведе ме при теб.

Ти ме търсиш в пространства, в които
още не съм родена.
И превърнал стрелките в копия остри,
пронизваш кървящо време.
Аз затварям времето в стих
като бик във куплет,
за да можеш да ме откриеш
в римите на поет.
Когато пристъпя крачка към теб -
миналото мълчи.
Когато се взираш през облак в мен -
в бъдещето вали…
И ни остава само едно -
нощем да се сънуваме.
И в лабиринти от лунни пътеки
един към друг да пътуваме…
В нашите сънища вътреутробни
виртуално-космични,
в сънища древни като скали
огнено-сеизмични.

Любовта ни поглъща времето
нежно и демонично.
Скрита в недрата на планини -
безмълвно и вулканично.

Любовта ни е антиматерия,
поглъщаща всички и всичко.
Тя е кодирана във вселената
като опасно кармична.
Проклет да си, че си тръгна
и ме превърна в поет.
И ме остави да пиша
върху огън и лед...

oстави ме да те търся
под дърво и под камък
и превърна душата ми
в срутен пясъчен замък...
Проклет да си, че забрави ключа на брега
за да се върнеш обратно в съня.
И аз потънах във циферблата
на бездна без памет, без спомен и дата...
Спомни си, спомни си, спомни си съня
за неродената чудна мома.
В часовник от пясък…морска сълза.
Bреме е вече да се родя.
Ти си тореадор на сърцето ми.
Яростен бик е времето.
Любовта ни е роза червена.
Вселената е арена.


LIMPIEZA  

Hace mucho que intento 
a ordenar mis pensamientos
pero no lo consigo...
en lugar de eso
ordeno los objetos en el cuarto
y después me siento 
mas confusa que antes.
Siento
que dentro de mi
todo esta totalmente 
desordenado...
mis pensamientos se han mezclado
con los pensamientos de alguien
y tengo que sacarlos uno por uno
para comprobar si son los míos...
pero están tan dispersos,
que encuentro algunos en el trastero
junto con mis antiguas dudas
(donde odio rebuscar),
otros encuentro escondidos
detrás de recuerdos
o en sentimientos ya olvidados,
otros recojo de los rincones
de mi consciencia
y los coloco con cuidado
sobre los estanterías de mi alma
intentando ordenarlos 
por importancia,
pero en este momento
suena la alarma del reloj
y sin querer 
derribo algunas 
de mis imaginaciones de porcelana
y las figurillas de cristal de las palabras
explotan en mil pedazos
que empiezo a barrer 
desesperadamente 
del  fondo de mi alma...



ПОЧИСТВАНЕ

Отдавна се опитвам
да подредя мислите си,
но не успявам – вместо това
подреждам вещите в стаята,
а после се чувствам
по-объркана отпреди.
Усещам,
че вътре в мен
всичко е в безпорядък –
мислите ми са се смесили
с нечии чужди мисли
и трябва да ги изваждам
една по една,
за да разбера мои ли са,
но са толкова пръснати –
някои откривам в килера
със старите ми съмнения
/къдто мразя да ровя/.
други намирам скрити зад спомени
или във стари чувства,
трети прибирам
от ъглите на съзнанието си
и ги поставям внимателно
върху рафтовете на душата
като се опитвам да ги подреждам
по същност,
но в този миг –
часовникът иззвънява
и без да искам
събарям някои
от порцлановите си представи,
а стъклените фигурки на думите
се разбиват на хиляди късчета,
които започвам отчаяно да мета
от дъното на душата си...



FRAGMENTOS DE UN DÍA

Aveces sueño en colores
que se repiten en las capas del día a día,
fragmentos, 
brochazos de pintura
sobre el lienzo del día.
Cuando me despierto
la madrugada huele a limones
y el día viene fresco y afable
como un desconocido casual
que viene en mi casa 
de pensamientos y humores ajenos,
muebles alquilados,
diccionarios con palabras desconocidas
y de nostalgia,
de cajones llenos de cositas,
y recuerdos de ausencia...
En vano trato de recordar
la fecha y el día,
miro el calendario
pero no se si estoy despierta...
a lo mejor estoy soñando...
alguien detrás de mi espalda 
dice algo sobre el café,
el té matinal con limón,
los beneficios del zumo de naranja,
y el precio del desayuno ingles...
Una voz exaltada de la tele
ofrece felicidad a crédito
alguien llama a la puerta
son las nueve 
un hombre desconocido 
me da su tarjeta
sonríe
asiento con la cabeza
el me mira, 
intento recordar
desesperadamente...       
el significado de las palabras...
o algún detalle de ayer,
pero no puedo...
entonces el entiende 
que soy extranjera 
y se va.
Miro por la ventana
y veo la montaña,           
y al instante... me doy cuenta,
que es parte de un cuadro del futuro...

Despierto. Huele a limones.



ФРАГМЕНТИ ОТ ЕДИН ДЕН

Понякога
сънувам цветни сънища
повтарящи се в пластовете ежедневие,
фрагменти- мазки от бои
върху платното на деня.
Когато се събуждам
утрото ухае на лимони,
а денят пристига хладен и вежлив
като случаен непознат
дошъл в дома ми
пълен с чужди настроения и мисли,
с чужди мебели,
речници за чужди думи
и с носталгия,
с чекмеджета пълни с дреболии -
спомени за нечие отсъствие.
Напразно се опитвам да си спомня
кой е този ден, коя е датата -
поглеждам в календара,
но не зная будна ли съм,
може би сънувам -
някой зад гърба ми казва нещо за кафето,
сутрешния чай с лимон и мед,
ползата от портокаловия сок
и цената на английската закуска.
Възторжен глас от телевизора
предлага щастие на кредит
на вратата се звъни
часът е девет
един човек когото не познавам
ми дава своята визитка -
усмихвам се и кимам учитиво
Tой ме гледа
отчаяно се мъча да си спомня
смисъла на думите
или пък някакъв детайл от вчера,
но не мога…
тогава той разбира,
че съм чужденка
и си отива.
Поглеждам през прозореца
и виждам планината
и в този миг внезапно осъзнавам,
че тя е част от бъдеща картина…
Събуждам се. Ухае на лимони.




ÁRBOLES

Los árboles están vivos en este parque 
hundido en los ojos del verano.
Estoy ante ellos en un templo de árboles-
verdes altares de canto de pájaros.

Mi alma, un templo lleno de pájaros
con alamedas de inspiración inmortal.
Los árboles están dentro de mi,
y sus sombras... viven en ti.


IN THE EYE OF TIME


(or : The Woman-child at the Sea Shore)


The time in the clock face is soft as a cheese.
Dali will spread it over the bread.
Eat it marquis! But never forget!
It’s early for me to get out of the egg.

The time in the clock face had locked me in cage.
It smells like mould and loneliness.
I can see you down there. Can you see me marquis
through the camembert loneliness?

The clock is crying because I’m sad.
Look at the clock face! Can you see me inside?
I’m in the eye of time, did you here?
I’m its tear.

I’m in the clock egg.
I’m in a pearl made of light.
That’s why Dali, you’ll adore the eggs.
Now your Gala will be surprised.

It’s dark in the clock.
The clock hands go round.
My hands are the clock’s.
Can you hear the sound?

I’ll turn in a poem
and I’ll open the door.
I will come in your dreams.
Leave the key on the shore...



2

You saw me last night.
I felt so alone.
Marquis, it is early
for me to be born.

Can you remember? Try it again!
I was the woman child in your brain.
You are the memory of the rain.
We are two heads full of clouds in the rain…

Do you remember? You are the sea.
I’m your salty soul and will be.
The clock is the egg of my destiny.
I’m the persistence of memory.

The clocks are melting softly with you,
the time creeps in the past.
I’m in the future Mr. Dali,
Here the time stings as a bee!

My soul tenderly touched the space.
Like a golden snail softly sliding outside-
Out of the body, out of the shell-
A treble-clef made of light…

At last I was out of the shell of the egg,
out of the damn face of the damn clock.
Virgin and naked, born to be free,
lain on the sand front of the sea.

I was born to delete the time.
There is no time between us any more.
The crazy genius ate it whole.
I turned the Time in a sea and a shore.

/Este poema esta dedicado a Salvador Dalí/

LA METAMORFOSIS
nace en mi alma
y me mira de tus ojos.
Mi alma- una mariposa,
que sueña campos y ríos.
Su sueño aún sin nacer.
Su tristeza se convierte en rocas.
La metamorfosis
de un huevo dormido
apareciendo en un cuadro de Dalí...


/Посвещавам на Салвадор Дали/

МЕТАМОРФОЗАТА
се ражда във душата ми
и се оглежда в твоите очи.
Душата ми е спяща пеперуда
сънуваща полета и треви.
Мечтата й е още неродена,
скръбта й се превръща във скали.
Метаморфозатата е спяща какавида,
родена във картина на Дали...



LA VENTANA


/Dedico este poema a mi pintor favorito-
El Padre del Surrealismo, Salvador Dalí/

A veces miro por la ventana,
contemplando las nubes en el cielo.
Sueño ser un pájaro y vuelo
entre las nubes en un cuadro,
de un cuadro de oleo.
Sueño que estoy llena de nubes,
de espuma y rocas,
agua y arena...
Sueño que del mar
estoy enamorada.
Sueño con los ojos abiertos...



ПРОЗОРЕЦ


/ Посвещавам това стихотворение
на Бащата на сюрреализма- Салвадор Дали /

Понякога заставам на прозореца
и съзерцавам облаците във небето.
Сънувам, че съм птица и летя
сред облаци в картина на Дали.
Сънувам, че съм пълна с облаци,
с вода и пяна,
с пясък и скали.
Сънувам, че съм влюбена в морето.
Сънувам със отворени очи...

GEOMETRÍA NOCTURNA


/ Dedico este poema a Dalí /


Aveces de noche
las esquinas del cuarto
me parecen mas agudas
que por el día
y entonces
me pongo en el centro,
para que no me hieran.
Las diagonales de la noche
son más largas
que las sombras en las paredes.
Las agujas del reloj-
un compás,
que clava su punta
en el silencio.
De momento estoy levantada
de cara a la ventana.
El techo esta arriba.
Por detrás- la entrada.
La luz de la lampara
esta proyectando
sobre el suelo
una circunferencia amarilla,
en cuyo centro yo me pondré
pensando
en Kandinsky,
Van Gogh,
el tiempo...y en Dalí.
Intenta resolverme.



НОЩНА ГЕОМЕТРЯ

Посвещавам това стихотворениена
С. Дали за картината му " Невидимият мъж"

Понякога вечер
ъглите в стаята
ми изглеждат по-остри,
отколкото през деня
и тогава
заставам в средата,
за да не ме наранят.
Диагоналите на нощта
са по-дълги от сенките по стената.
Стрелките в часовника са пергел,
забил острие в тишината.
В момента стоя
с лице към прозореца,
/ успоредно с дивана/.
Вратата е зад гърба ми,
а над мен е тавана.
Светлината на лампата
проектира на пода
произволна жълта окръжност,
в чийто център аз ще застана,
мислейки за Кандински,
за Ван Гог,
времето
и Дали.
Опитай да ме решиш.

Магдалена Бояджиева




ESPAÑA, LA SANGRE DE LA ROSA


España, España ! Corazón de fuego !
Un volcán erupta de tu corazón.
Tu alma arde es indomable,
un alma sangrante e implacable.

Tu corazón quema y pulveriza,
la rosa roja es tu corazón.
¡ Abrázala, bésala ! Bésala fuerte !
La rosa roja, el amor de la muerte...

Tu corazón esta loco de pasión.
Un torero enamorado de muerte.
La sangre de la rosa roja infiel.
La pasión es sangre más dulce qué la miel !

La sangre de la rosa es tu dulce veneno.
Tu lloro canta un triste flamenco.
¡ Aprieta, aprieta el pincho agudo !
Un baile entre víctima y verdugo.

Su corazón es joven, cruel y valiente.
La sangre cabalga en sus venas.
Torero hermoso, una rosa sagrada.
La sangre de la rosa se duerme domada...



ИСПАНИЯ- КРЪВТА НА РОЗАТА


Сърцето ти е огнено, Испания!
Изригва от сърцето ти вулкан.
Душата ти е непокорна,
като връхлитащ ураган.

Сърцето ти изпепелява.
Червена роза е страстта.
Прегръщаш я, целуваш я до болка,
за да познаеш любовта.

Сърцето ти е страстно до безумие.
Тореадорът влюбен е в смъртта.
Кръвта на розата се стича по арената.
Страстта е кръв, по- сладка от меда...

От острите й тръни се опиваш.
Притискаш я със дива страст.
Плачът ти се превръща във фламенко,
в прегръдка между жертва и палач.

Сърцето му е младо и жестоко.
Кръвта препуска в гордите му вени.
Красив докрай пред пълната арена,
кръвта на розата заспива укротена...

No hay comentarios:

Publicar un comentario en la entrada