MARIA MARINOVA [13.810]

Maria Marinova 

Naciό en la ciudad de Dobrich (Bulgaria), pero vive en la ciudad de Sandanski y desde hace muchos años trabaja como bibliotecaria. Tiene 11 libros, 9 de los cuales  son para niños.

En el año 1986 sale su primer poemario, que resulta ganador de premio.

Maria Marinova es autora de escenarios televisiones folclόricos, obras teatrales para niños y textos de varias canciones infantiles.

Sus obras están publicadas en revistas y periόdicos electrόnicos y de papel.

Ella es miembro de la Uniόn de los escritores búlgaros.

HUMOR

Hoy el océano está amistoso
Mis pensamientos entretejidos
por mechones rizados de olas
corren juntos tras su risa,
Después se cuelan
hacia el abrazo de la orilla candente.
No se hunde al fondo
su tristeza.
Hoy está azul y transparente.
Huele aroma de lágrimas de pino
y jugo de naranjas.
La dulzura se pega en mi alma
¡Andalucía!
Un sorbo de aire



НАСТРОЕНИЕ

Океанът днес е дружелюбен.
Мислите ми са се сплели
с прииждащите сребърни къдрици
на вълните му.
Подгонват се с пенливият им смях
и се присламчват 
в прегръдките на топлото крайбрежие.
Не, не потъват
в познатата бездънност 
на тъгата му.
Днес е синьо и прозрачно.
Ухае на сълзи от бор
и портокалов сок.
От сладост лепне и в душата ми.
Андалусия !
Глътка въздух !

                                     13.09.2014 




AMANECER

Las cinco.
Primeras horas de la mañana
oscuras y gélidas.
En el vacio duerme la luna
sobre un plumón oscuro
como tinta.
Las estrellas, todavía despiertas,
se asoman
con su vista débil impaciente
con ganas de cubrirse
con la frazada infinita
del espacio.
A las seis
el cielo se vuelve azul.
Invaden nubes grisáceas.
A las seis y media
moribunda,
la luna se hunde en el vacío.
De frente la colina se cubre 
de llamas.
A las ocho casi está roja.
Sale el sol.
Una imagen excelente




ЗАЗОРЯВАНЕ

Часът е пет.
Утрото е тъмно, мразовито.
На хълбок дреме месечината
върху мастилночерен пух.
Все още будните звезди
надничат със отслабнал взор,
нетърпеливи да се гушнат
в бездънната завивка на безкрая.
Във шест -
небето посинява.
Нахлуват облаците белокоси.
Във шест и трийсет -
сякаш в кома -
плавно месечината във нищото потъва.
Отсреща хълма с пламък се зарежда.
Във осем -
е почти червен.
Изгрява слънцето.
Картина ненадмината.
Здравей, очакван, януарски ден !

         08.01.2014




MOZO DE CUERDA

El día, como un mozo de cuerda,
encargo sus problemas sobre su  hombro
y soñoliento comenzó a jadear
por la cumbre estrecha
hacia la dirección.
La luna, una moza ninfa,
no logró atar
sus cabellos suaves,
dispersados sobre la hierba nocturna.
El camina,
encima de barrancas,
llevando asuntos importantes,
se asombra.
Está rodeado de dificultades,
tropezando con cuestiones difíciles,
guardando bajo la piedra
decisiones urgentes.
Palmo por palmo se alza arriba
El mozo de cuerda.
Hace falta detener el equilibro.
Sólo él sabe
cuánto sudor esconde bajo su lengua
y como se va a jurar de mañana
que abandone todas las cimas montañosas
y tranquilamente va a pasar
por otros caminos
apacibles.





ШЕРП

Денят като шерп,
натовари на рамо мойте проблеми
и сънен запъшка по стръмния хребет
на свойта посока.
Луната - мома самодива,
не смогна дори
и косите си меки да върже -
в тревата среднощ  разпилени.
Пътят -
над пропасти с важни проблеми наднича.
Сред гъсти неволи кръжи,
препъва се в трудни дилеми,
под камък  притулва спешни решения.
Педя по педя -
шерпът нагоре се вдига.
Не трябва да губи и миг равновесие.
Само той знае
колко пот под езика си крие.
И как се зарича -
от утре,
всеки връх -
малък, голям 
да зареже
и кротко
по равния път да закрачи. 




LA VERDAD

Mi alma es un verdadero fuente
y sus corrientes numerosos
se alzan por los pies
para que toquen la verdad sagrada.
Pero siempre se apagan como luces
en el espacio vacío, 
sin rozar al menos
su aliento.
¿Dónde está ella?
¿En el infinito?
¿En la inexistencia
o en la sonrisa,
cubierta con la palma?
¡Ah! 
Cómo no quiero irme,
antes de sentir de todo,
antes  de sentir 
que mi cuerpo colgado se hunda
en dos ojos,
que habrán sido apagados.




ИСТИНАТА

Душата ми -
фонтан.
А струйките й - хиляди,
на пръсти се повдигат,
за да докоснат истината свята.
Но все угасват
в празното пространство
не лизнали дори дъхът й.
Къде е тя ?
В безкрайното ?
В небитието ?
Или в усмивката
прикрита с длан ?
Ах, 
как не искам да си ида
преди да я усетя
и тялото ми да увисне
в две очи, които ще са мъртви. 

Traducción directa de búlgaro: Violeta Boncheva